Съвременни подходи при диагностициране и лечение на уролитиаза при деца

467 0

Уролитиаза (камъни в бъбреците) при деца – Една трета от всички болни с уролитиаза, са деца до 14-годишна възраст

Проблемът за здравето на децата днес не може да бъде решен глобално, без да се анализират и дискутират въпроси, свързани с лечението на определени заболявания. В урологичната практика уролитиазата заема едно от водещите места.

Тревожен факт е, че през последните десет години, ръст на заболелите е наличен не само сред възрастните, но и сред децата и обхваща почти всички възрастови групи.

Според изследване в по-младата възрастова група на 100 000 души население честотата на камъни в бъбреците се е увеличила от 17.8 до 20.1, в тийнейджърската група – от 25,4 до 28,9 процента.

Сред факторите, които причинят увеличаване на честотата на уролитиаза, са тревожните и добре познати проблеми при съвремения начин на живот, а именно: липса на физическа активност, което води до нарушаване при набавяне на фосфор и калций в метаболизмът, храненето, стресът и други.

Всичко това позволи да наречем това метаболитно разстройство заболяване на цивилизацията. Други фактори, които предразполагат към развитието на уролитиаза: климатични, географски и жилищни условия, лоши навици, особено по време на бременност и други.

Наследствените генетични фактори са от голямо значение за развитието на болестта. По този начин, според J.A. Camacho Diaz , 49% от изследваните деца са имали фамилна анамнеза за уролитиаза. Ето защо хората, които планират да стават родители, трябва да бъдат особено взискателни по отношение на техния начин на живот.

Доминиращата причина за камъни в бъбреците при деца са промени в местен характер: анатомични и патологични промени в горния уринарен тракт, nephroptosis и други, което води до нарушаване на нормалното протичане на урина от бъбреците и метаболитни и съдови нарушения в бъбреците. Друга прицина може да е инфекция на пикочните пътища.

Всички промени в урината при деца изискват задълбочено урологично изследване, като се използват съвременни технологии.

Инфекцията на пикочните пътища, която е една от причините за образуването на камъни, значително утежнява хода на заболяването в 68% от случаите. Калциевите оксалати са доминиращи уринарни камъни – 70-90% от всички камъни.

При непълно отстраняване на заразените камъни рискът от повторение е изключително висок (до 70%). Метафилактика трябва да бъде насочена основно към борбата с инфекция на пикочните пътища – антимикробна терапия се предписва само от резултата от урина култура с антибиотична чувствителност.

Рисковите фактори за повторение на камъни в бъбреците включват:
– фамилна анамнеза, начало на заболяването преди 20-годишна възраст;
– повтаряща се уринарна инфекция;
– аномалии в развитието на пикочно-половата система;
– наличието в анамнезата на заболявания на ендокринната система, стомашно-чревния тракт;
– операции на органите на пикочно-половата система, особено в детството;
– травма, фрактури, продължително обездвижване.

Диагностициране на уролитиаза
Бъбреците, които са краен регулатор за пречистване на кръвта и поддържане на водно-електролитния баланс, са чувствителни към промени в живота на организма и заболяването, което води до метаболитни нарушения. Следователно, изследването на деца с уролитиаза трябва да включва внимателно изследване на анамнезата не само на детето, но и на родителите. Необходимо е също така да се проучи анатомични и функционалното състояние на бъбреците, на пикочните пътища, стомашно-чревния тракт и други органи, които могат да бъдат включени в процеса на образуване на камъни.

При деца с уролитиаза диспансерното наблюдение и лечението пр педиатричния уролог е задължително най-малко 5 години и метафилаксията трябва да се извършва само след изучаване на химичния състав на камъка и провеждане на контролни изследвания на метаболитните нарушения – те трябва да се извършват най-малко два пъти годишно.

Лечение на уролитиаза
Диета, както и медикаментозното лечение на уролитиазата трябва да бъдат съобразени с химичния вид на конкремента. Може да се наложи и оперативно лечение.

Възможно е да се използват нови технологии за лечение на уролитиаза при деца, като те крият предимства, но имат и недостатъци. DLT е използван при 70% от 1240 деца, които са получили лечение в Урологичния институт за уролитиаза. При 10,2% от случаите е използвана перкутанна ендоскопска контактна литотрипсия, трануретрална контактна литотрипсия и литоекстракция при 6,0% от пациентите, отворена оперативна интервенция в 13,8% от случаите.

Какво представлява DLT ?
До този момент този метод се явява най-малко травматичен.
Произлиза от Distant литотрипсия (DLT, DUVLT).

Distant литотрипсия е лечението на уролитиаза, състояща се от смачкване на камъни, използващи шокови вълни,Lithotripters. Чрез рентгенов или ултразвук, лекарят може точно да се насочи да „удари“ бъбреците, и камъните да се разпаднат на малки парченца.
В срок от три месеца след намесата лечението би трябвало да завърши.

Ендоскопска трансуретрална и перкутанна литотрипсия и литоекстракция. Преди десет години трануретралната и особено перкутанната контактна литотрипсия се смяташе за опасна и травматична, особено в педиатричната практика.

Днес ситуацията се промени много. Благодарение на разработването на нови ендоскопски инструменти и устройства за педиатрична практика, възможностите за ендохирургия са разширени и честотата на усложненията е намаляла значително.

Днес в някои случаи се допускат открити хирургични процедури. Това се отнася за сложни ситуации (реконструкция на уринарния тракт, възпаление, Staghorn камъни, бъбречна недостатъчност и други спешни случаи). Професионализмът на уролозите при провеждането на такива операции върху бъбреците и уретерите трябва да бъде много висок. Въпреки това, с такова изобилие от методи на лечение не е ясно дали е необходимо да се прибягва към оперативно лечение.

Каквато и да е темпото, важно е да се потърси специалист, който да изследва заболяването и да пристъпи към необходимото лечение, т.е. от самосебе си трудно би се разрешил проблемът от това естество.

След успешното премахване на камъка идва един много важен етап на метафилаксия уролитиаза, която трябва да включва:

– лечение на съпътстващи заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлезите с вътрешна секреция, мускулно-скелетна;
– активно антибиотично лечение за инфекции на пикочните пътища, извършени на базата на урина култури (особено при деца с нефролитиаза фосфат);
– възстановяване на бъбречната функция;
– литолитична терапия (особено ефективна при нефролитиаза).

Съществува и т.нар. народна медицина за справяне с този проблем, т.е. лекуване на камъни в бъбреците чрез билтки.

Предлагаме на Вашето внимание две рецепти за разбиване и изхвърляне на камъни в бъбреците

1. Рецепта при камъни в бъбреците на лечителя Владимир Бошнаков – смесват се  билките жълт кантарион, пача трева, полски хвощ и коприва. Достатъчни са по 15 грама от всяка. От билковата лечебна смес се взима само една щипка. Тя се залива с 250 милилитра вряща вода и стои така не повече от 10 минутки. После бързо прецеждате, но не изхвърляте билките. Течността се оставя на страна. Изцедените билки се заливат с 200 милилитра вода и се слагат на котлона да поврат 10-тина минутки, после се прецежда. Двете отвари се смесват. Еликсира се приема на гладно. Пие се студен по 130 милилитра. По една такава доза се изпива сутрин, на обед и преди сън. Не бива да приемате лечебният чай повече от 30 дена. (източник: http://www.bilka.info)

2. Рецепта при камъни в бъбреците – 250 грама лимони  се измиват добре и нарязват заедно с корите, като се отстраняват само семките.  Измиват се 250 грама магзаноз и се нарязва. Съставките се поставят в блендер и към тях се добавя чаена чаша кленов сироп, 250 грама студено пресован зехтин и 250 грама суров мед. Всички съставки се блиндират, за да се получи гладка смес. Прибира се в подсушен стъклен буркан. Съхранява се в хладилника. Всеки сутрин се изяжда по супена лъжица от сместа на празен стомах. През останалата част на деня се пият много течности. (източник: http://www.bilka.info)

 

Надяваме се, че статията Ви е била полезна.

За написването на статията са ползвани източниците:
Литература
Лопаткин Н. А., Шокуров М. М., Даренков А. Ф., Симонов В. Я., Дзеранов Н. К., Шашарин А. Г. Дистанционная литотрипсия аппаратом «Урат — II»//Урология и нефрология. 1988. № 6. С. 3–8.
Лопаткин Н. А., Дзеранов Н. К., Пугачев А. Г., Мартов А. Г. Дистанционная литотрипсия аппаратом «Урат — II» при лечении мочекаменной болезни у детей//Урология и нефрология. 1990. № 3. С. 3–6.
Лопаткин Н. А., Дзеранов Н. К., Пугачев А. Г. Реабилитация детей после дистанционной литотрипсии: материалы пленума правления Всероссийского общества урологов. М., 1996. С. 368.
Лисенок А. А. Рентген-эндоскопические методы лечения мочекаменной болезни у детей: дис. … канд мед. наук. М., 2005.
Frick J., Kohle R., Kunit G. Experience with extracorporeal shock wave lithotripsy in children//Eur. Urol. 1988; 14: 181–183.
Frick J., Sarica К., Kohle R., Kunit G. Long-term follow-up after extracorporeal shock wave lithotripsy in children//Eur. Urol. 1991; 19: 171-175.
Vandeursen H., Devos P., Baert L. Electromagnetic extracorporeal shock wave lithotripsy in children//J. Urol. 1991; 145: 1229–1231.
Robert M., Drianno N., Guiter J., Averous M., Grasset D. Childhood urolithiasis: urological management of upper tract calculi in the era of extracorporeal shock wave lithotripsy//Urol. Int. 1996; 57: 72–76.
Gearhart J. P., Herzberg G. Z., Jeffs R. D. Childhood urolithiasis: experiences and advances//Pediatrics. 1991; 87: 445–450.
Tiselius H. G., Hellgren E., Andersson A., Borrud-Ohlsson A., Eriksson I. Minimally invasive treatment of infection staghorn stones with shock wave lithotripsy and chemolysis//Scand. J. Urol. Nepnrol. 1999; 33: 286–290.
Camacho Diaz J. A., Casas Gomes J., Amat Barnes A. Nefrolitiasis in children//An. Esp. Pediatr. 1996; 44(3): 225–228.
Raza A., Turna B., Smith G., Moussa S., Tolley D. A. Pediatric urolitiasis: 15 years of local experience with minimally invasive endourological management of pediatric calculi//J.Urol. 2005; 174(2): 682.
Segura J. W., Preminger G. M., Assimos D. G., Dretler S. P., Kahn R. I., Lingeman J. E., Macaluso J. N. Jr. Ureteral Stones Clinical Guidelines Panel summary report on the management of ureteral calculi//J. Urol. 1997; 158: 1915–1921.

Total 1 Votes
0

Tell us how can we improve this post?

+ = Verify Human or Spambot ?

0

About The Author