Симеон Терзиев е кинезитерапевт в областта на неврологията. Работи в НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ ИЗГРЕВ – гр. София с пациенти с неврологични заболявания като Мозъчен инсулт, Спинален инсулт, Множествена склероза, Атаксия на Фридрайх, Синдром на Гилен Баре, Черепно мозъчни травми и други заболявания на нервната система.

Завършил е Национална Спортна Академия „Васил Левски“, катедра „Кинезитерапия и рехабилитация“.

Има голям клиничен опит в многопрофилни болници за активно лечение и е завършил специализирани терапевтични курсове в областта на физиотерапията.

Симеон Терзиев членува в „Международния алианс за възстановяване и рехабилитация след инсулт“ (ISRRA).

В НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ ИЗГРЕВ ежедневно се среща и лекува  пациенти с гръбначно мозъчни травми и състояния като Спинален инсулт.

1. Г-н Терзиев, какво представлява спиналният инсулт и с какво се различава от мозъчния инсулт?

Спинарният инсулт е рядко, но сериозно състояние, при което се прекъсва кръвоснабдяването на гръбначния мозък. Това води до исхемия, загиване на тъкани, и остра дисфункция на гръбначния мозък. В резултат се развиват остри неврологични нарушения зависещи от зоната, кръвоснабдявана от засегнатия съд- предна спинална артерия или една от двете задни спинални артерии. При спиналния инсулт липсва нарушение на говора, зрението или съзнанието, както е възможно при инсулта на главния мозък.

Основни видове спинален инсулт са:

– Исхемичен спинален инсулт: Най-честият тип, причинен от запушване на артерия от кръвен съсирек (тромб или ембол) или силно стесняване на съдовете.

– Хеморагичен спинален инсулт: По-рядък тип, предизвикан от разкъсване на кръвоносен съд и последващ кървене в или около гръбначния мозък.

2. Колко често се среща спиналният инсулт?

Спиналния инсулт е рядко състояние в сравнение с мозъчния инсулт и представлява около 0,3%-1% от всички инсулти. Около 3,1 на 100 000 души население според популационни проучвания.

При спиналния инсулт се наблюдава различна полова разлика в сравнение с класическия мозъчен инсулт и травмите на гръбначния мозък. Докато общите травматични увреждания на гръбнака засягат предимно мъже, специализираната медицинска статистика за нетравматичния спинален инсулт показва обратното, а именно по-висока обща заболеваемост при жените. Статистиката на заболелите показва около 4,6 жени на 100 000 души, в сравнение с 1,5 на 100 000 души при мъжете.

Въпреки разликите в пола средната възраст на настъпване на събитието е сходна и за мъжете и за жените, като най-често варира между 50 и 70 години.

3. Кои са най-честите причини и рискови фактори за развитието на спинален инсулт?

Причините и рисковите фактори са разнообразни и понякога дори след обстойно изследване точната причина не може да бъде установена, но най-чести са:

– Атеросклероза

– Заболявания на аортата като аневризма, дисекация (разслояване).

– Емболия

– Кръвен съсирек или друг материал може да достигне артериите на гръбначния мозък и да ги запуши.

– Продължително ниско кръвно налягане

– Нарушения на кръвосъсирването

Доста от рисковите фактори се препокриват с тези на мозъчния инсулт като тютюнопушене, затлъстяване, висок холестерол, сърдечносъдови заболявания, диабет  и др.

4. Какви са първите симптоми на спинален инсулт, които могат да насочат към това състояние?

Симптомите обикновено се развиват внезапно, в рамките на минути до няколко часа. Те зависят от това  коя част на гръбначния мозък е засегната.

Най-характерни симптоми са: проявява се остра опасваща болка във врата или кръста, постепенно развитие на пара- или квадриплегия, сетивни нарушения, сфинктерни нарушения.

5. Има ли превенция срещу това заболяване?

            Тъй като спиналния инсулт е рядко заболяване, няма специфични препоръки за превенция, различни от тези за останалите съдови заболявания.

Контрол на артериалното налягане, лечение на диабета, контрол на холестерола, редовна физическа активност, отказ от тютюнопушенето и други.

6. Какви изследвания се използват за поставяне на точната диагноза?

Изследване на ликвор, МРТ, КТ на гръбначен стълб и гръбначен мозък, селективна спинална ангиография. 

7. Каква е ролята на рехабилитацията при възстановяването на пациентите със спинален инсулт?

Рехабилитацията е един от най-важните елементи в лечението на спиналния инсулт. Тя започва възможно най-рано след

стабилизиране на състоянието на пациента и има за цел в кратко време пострадалите да добият възможно най-голяма независимост.

Рехабилитационният план зависи от степента и локализацията на настъпилата увреда.

Основни задачи в рехабилитацията са предотвратяване на усложнения, възстановяване на мускулната сила и двигателните функции,

обучение на пациента и близките за безопасно придвижване и грижи у дома, обучение в ходене и използване на помощни средства. Препоръчително е рехабилитацията да бъде провеждана от специализирани терапевти в областта на неврологията в центрове, които разполагат с необходимото оборудване за провеждане на правилната рехабилитация.

8. Как провеждате терапията на пациентите със спинален инсулт в НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ ИЗГРЕВ?

На първо място са знанията, практиката и отношението към пациентите. Към всеки един подхождаме индивидуално, с разбиране, търпение и съпричастност. Провеждаме обстойни изследвания за дефицита на всеки пациент и съставяме индивидуален неврорехабилитационен план за възстановяване.

В НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ ИЗГРЕВ са важни доказаните резултати и ясния професионален план, като се акцентира върху индивидуалния подход, опитния екип и модерната база.

Вместо празни обещания, фокусът трябва да съсредоточи върху реалната самостоятелност и сигурност на пациента. Водим терапията целенасочено за подобряване на невропластичността и потенциала на гръбначния мозък. Имаме опит с много пациенти със сходни спинални лезии, които са възвърнали мобилността си при нас, благодарение на добре изграден неврорехабилитационен подход.

9. Защо избрахте специалността рехабилитация ?

Винаги съм усещал, че мога да бъда полезен и в помощ на хората. Това е една много благородна и трудна специалност, която малко хора могат да практикуват. Изпитвам удовлетворение, когато съм в полза на пациентите. Възможността да бъда част от пътя на възстановяването и да помогна на хората за да се почувстват по-добре ме накара да избера тази специалност и да се развивам в професията. Така се чувствам щастлив и полезен.

НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ ИЗГРЕВ

гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 60

http://rehabilitator.bg