Проф. Венцислав Петков разкрива как се отразява Covid-19 на белите дробове

114 0

Как се отразява Covid-19 на белите дробове

Проф. Венцислав Петков, пулмолог с дългогодишна практика във Виена, разкрива какви последици може да има коронавируса

Проф. Венцислав Петков е роден в България. След като завършва Медицинския университет в София, заминава за Австрия като специализант по молекулярна биология. Там той получава покана да остане на работа и става асистент по вътрешни болести. Втората му специалност е пулмология, като днес е един от най-известните специалисти по белодробна фиброза и пулмонална хипертония. Занимава се с лечение на тежки форми на астма и ХОББ и участва в подготовката на пациенти за белодробни трансплантации в екипа на световноизвестния проф. Валтер Клепетко. Проф. Венцислав Петков работи в най-голямата частна австрийска болница Wiener Privatklinik.

Проф. Петков обяснява какво се случва с белите дробове, когато бъдат засегнати от Covid-19 и какви изследвания е необходимо да бъдат направени след боледуване от вируса.

Проф. Петков, знаем, че белите дробове биват най-засегнати от инфекция с вируса SARS-CoV-2. Какво можете да ни кажете за ефектите от инфекцията върху здрави и вече болни бели дробове?

Covid-19 е респираторно заболяване, което достига главно до дихателните пътища, включително белите дробове. Covid-19 може да причини редица проблеми с дишането, вариращи от леки до сериозни. Възрастните хора и хората, които имат други здравословни проблеми, като белодробни или сърдечни заболявания, рак или диабет, могат да развият по-тежки симптоми.

Когато вирусът достигне до тялото, той влиза в контакт с лигавицата, която покрива вътрешността на носа, устата и очите. Вирусът навлиза в здрава клетка и я използва за създаване на нови вирусни частици. Той се размножава и „новите вируси“ заразяват близките клетки.

Дихателните пътища изглеждат като дърво, обърнато с главата надолу. Стволът е трахеята. Той се разделя на все по-малки и по-малки клони в белите дробове. В края на всеки клон има малки въздушни торбички, наречени алвеоли. Тук се извършва обменът на газове (кислородът навлиза в кръвта, а въглеродният диоксид се изхвърля).

Новият коронавирус може да зарази горната или долната част на „дървото“  – дихателните пътища. Лигавицата може да се раздразни и възпали. В някои случаи инфекцията може да достигне и до алвеолите.

Когато инфекцията достигне дихателните пътища, имунната система започва да се бори с вируса. Дихателните пътища се подуват и възпаляват, като това може да започне в една част на белите дробове и да се разпространи и до други.

Как и какъв процент от повърхността на белите дробове обикновено бива засегната от инфекция със Covid-19?

Около 80% от хората с Covid-19 имат леки до умерени симптоми. Може да имате суха кашлица или възпалено гърло. Някои пациенти развиват пневмония, белодробна инфекция, при която алвеолите са възпалени. Виждаме признаци на респираторно възпаление при рентгенова снимка на гръдния кош или компютърна томография в малка част от белодробната повърхност.

Около 14% от случаите на COVID-19 са тежки, с инфекция, която засяга и двата бели дроба. При  влошаване на възпалението, белите дробове се пълнят с течност и отломки.

Възможно е да се развие и по-тежка пневмония. Въздушните торбички се пълнят със слуз, течност и други клетки, които се опитват да се борят с инфекцията. Това пречи на тялото да приема кислород. При критичните случаи – около 5% – инфекцията уврежда стените на въздушните торбички. Когато тялото се опита да се пребори, дробовете се възпаляват още повече и се пълнят с течност. Това затруднява обмена на кислород и въглероден диоксид.

В такива случаи пациентът развива тежка пневмония или остър респираторен дистрес синдром (ОСДР). В най-критичните случаи, белите дробове се нуждаят от апарат за изкуствена вентилация, за да могат да функционират.

Има проучвания, които показват, че 25-30% от критично болните могат да развият съсиреци в белите дробове, сърцето, мозъка и крайниците, някои от които са животозастрашаващи. Има случаи, в които се налага белодробна трансплантация поради тежко увреждане на тъканите, причинено от Covid-19.

Имали ли сте пациенти с рак на белите дробове или други респираторни заболявания, които са прекарали Covid-19? Препоръчвате ли компютърна томография в тези случаи?

Компютърна томография на белия дроб не е задължителна във всички случаи. Значителна част от пациентите с Covid-19 показват нормални резултати при компютърна томография или рентген. Въпреки че тези изследвания не са препоръчителни като единствени методи за диагностициране на Covid-19, биха могли да бъдат подходящи в определени случаи. При пациенти с тежки симптоми образната диагностика може да помогне за оценка на тежестта на заболяването. А когато се използват в комбинация с лабораторни тестове, задълбочена медицинска история и преглед, компютърната томография или рентгеновите снимки могат да бъдат полезни при определяне на плана за грижи за пациента. Като цяло образната диагностика играе допълваща роля в лечението на пациенти с Covid-19. Не се препоръчва като единствен инструмент за скрининг.

Колко след прекарана инфекция препоръчвате да се направи изследване на белите дробове?

По принцип допълнителни изследвания трябва да се направят в рамките на 3 месеца след преболедуване при пациенти, които са имали леки до умерени симптоми (лекувани с извънболнична грижа, които не за били хоспитализирани). Пациенти, които са имали тежки симптоми и при които се е наложила хоспитализация или интензивна медицинска грижа, препоръчвам изследванията да бъдат направени най-късно до 4 седмици.

Какви изследвания препоръчвате да се направят след боледуване от Covid-19?

При пациенти, които са прекарали леко заболяването (не са били хоспитализирани, лекувани са амбулаторно) и вече са асимптоматични, бих препоръчал анамнеза, контролни и обичайни изследвания.

За пациенти, които са имали умерени симптоми (лекувани са извънболнично), но които продължават да имат симптоми по време на проследяването е добре да се направят следните изследвания:

  • Анамнеза и проследяване;
  • Лабораторни изследвания: включително С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
  • Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.

При хора, при които заболяването е протекло тежко – с болнична или интензивна и асимптоматична медицинска помощ, се препоръчват:

  • Лабораторни изследвания: включително С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;
  • Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.

При пациенти, развили тежки симптоми, които са били хоспитализирани и при които евентуално е била необходима интензивна помощ, с персистиращи или повтарящи се симптоми, е препоръчително освен гореспоменатите изследвания, да се правят и периодични последващи прегледи в дългосрочен план.

Какъв съвет бихте дали на онези, които вече са преболедували Covid-19?

Все още не е категорично доказано за колко време хората, които са прекарали инфекция със SARS-CoV-2, са имунизирани срещу патогена. Не е ясно и дали те могат да заразят други при повторен контакт с него. Затова вече преболедувалите вируса трябва да продължат да спазват необходимите предпазни мерки, като спазване на дистанция, поддържане на висока хигиена, носене на маска и редовно проветряване на закритите пространства.

About The Author